Намерете ни:

Холистична Библиотека

Пророчествата на толтеките

February, 28, 2016 886,

Пророчествата на толтеките

 

Шестото Слънце

На 11 януари 1992 година Шестото Слънце изгря, цветът на слънчевата светлина се промени, вибрацията на слънчевата светлина се ускори и стана по-нежна, и ние започнахме да обменяме чрез метаболизма енергия с различно качество. Трудно можем да изследваме тази нова светлинна енергия в нашите научни лаборатории, тъй като на това ниво все още не възприемаме светлината като живо цяло. Ограничената наука не може да улови светлината, но след време ще докажем, че тя е живо биологично цяло с разум и е източникът на нашия разум.

Сега светлината на Шестото Слънце засилва човешката съзидателност, въображение и интелигентност. Пророчествата на толтеките ще ни помогнат да разберем как тази промяна в светлината ще повлияе на човечеството и как да се адаптираме към промените, които ще донесе тази удивителна нова светлина.

 

Процесът на съзряване при жената може да се сравни с процеса на съзряване на човешката раса като цяло. Можем да кажем, че когато Земята е достигнала зрялост, тя праща послание към Слънцето. Слънцето откликва и праща своето послание за задействане на промяна в човечеството. Когато в тялото, ума и душата на някои хора се извършат определени трансформации, Слънцето ще промени качеството на светлината, която излъчва, пращайки ново послание до човешкия орган на Земята. Тази промяна на свой ред ще накара цялото човечество да се трансформира. След раждането на Шестото Слънце човечеството най-после е готово да напусне детството и да съзрее. Готови сме да изоставим опитомяването. Притежаваме повече яснота. Начинът, по който сънуваме, се променя. Страхът е бил необходим, за да предизвика развитието на разсъдъка и ума. Разсъдъкът е подготвил ума за интуицията, една попряка връзка с духа.

 

ЕДНА ВСЕЛЕНСКА СЪЩНОСТ

Хората са многоизмерни в своето тяло, ум и душа, но по дух ние сме едноизмерни. Като многоизмерно живо същество всеки от нас възприема индивидуално хиляди неща. Като едноизмерни в своя дух ние възприемаме колективно хиляди неща едновременно.

На физическо ниво сме открили, че телата ни са изградени от милиарди живи същества, които наричаме клетки. Всяка клетка е индивид, който можем да извадим от тялото и да запазим в лабораторията, където той ще продължи да съществува. В същото време тази клетка ще е все така част от тялото ни. Чернодробната клетка не осъзнава, че е част от едно цяло. Тя не знае, че заедно с другите клетки на черния дроб, мозъка, сърцето, костите и всички клетки в цялото тяло тя спомага за образуването на това цялостно живо човешко същество.

 

Всички хора заедно образуват живо цяло, което е орган на планетата Земя. За Земята всяко човешко същество е това, което клетката е за човешкото тяло. Клетките постоянно живеят и умират в тялото ни, както ние хората се раждаме, растем и умираме. Тази постоянна смяна на човешки същества поддържа човешкия орган на Земята жив. По същия начин в други времеви измерения този процес на пре-минаване от физически живот към физическа смърт се извършва из цялата вселена.

 

Животът на Земята и отвъд нея е разделен на органи. Отделното човешко същество, е част от органа, наречен човечество. Взети заедно, хората образуват орган на планетата Земя, който също като човешкото тяло е жив и има свой метаболизъм. В това прекрасно живо цяло има много органи - атмосферата, океаните, горите съставляват отделни органи. Всички животни са орган. И макар рядко да осъзнаваме това, ние хората общуваме с другите органи по същия начин, по който черният дроб общува със сърцето и с мозъка.

 

Всяка планета е орган на живото цяло. Заедно Слънцето и всички планети са едно цяло. Всяка единица, от електрона до галактиката, е отделно цяло, свързано с по-големи цялости.

Планетата Земя е орган от слънчевата система, чийто център е Слънцето, а всички планети, луни и други спътници обикалят в орбита около него. Слънчевата система също е едно живо цяло, управлявано от Слънцето, и същевременно е само малка част от гигантското цяло, което наричаме вселена.

 

Един атом, чиито електрони се движат в орбита около ядрото му, представлява друга слънчева система, което прави атомите и слънчевата система аналогични. Тялото ни е съставено от милиарди атоми, всеки от които е миниатюрна слънчева система. Във вселената има милиарди звезди, всяка от които е едно живо цяло - но заедно те образуват едно по-голямо живо цяло.

 

Толтеките са разбирали тези аналогии и сходства, които са намирали отражение в различни реалности из цялата вселена.

 

Кои сме ние? Откъде сме дошли?

 

Малкото човешко тяло е една брънка от веригата на огромната биологична машина на вселената. Както атомът в човешкото тяло е в постоянен контакт с мозъка, така тази верига контактува с всичко друго, което съществува в цялата вселена. Ние сме всичко, което е.

 

На физическо ниво ние сме всичко, което нашите очи и уши възприемат. Но ние не сме просто материя. Ние сме и това, което чувстваме - гняв, ревност, тъга, щастие и любов. Тези емоции в човешкия живот дават доказателство за друго измерение на енергията. Ние наричаме тези емоции ефирна енергия. Материалната енергия е тази, която може да се долови и докаже посредством научни методи. Ефирната енергия не може да бъде доказана в границите на традиционната наука. Не можем да докажем, че омразата и любовта съществуват, но изпитваме тяхното въздействие. Емоционалната енергия е ефирна енергия.

 

Енергията е жива, точно както всичко останало, което съществува. Ефирната енергия, сама по себе си живо цяло, съдържа в себе си нашите емоции - които са живи. Нашето мислене също е живо. Всички наши мисли и чувства са живи. Те са ние. Умовете ни създават милиарди емоции и също както клетките създават тялото ни, нашите емоции създават нашия ум. Умът е изграден от ефирна енергия.

 

Умът ни се оформя от емоциите. Умът придава емоционален оттенък на всичко, което възприема. Когато светлина с различна честота попадне върху материални обекти, тя се отразява в очите ни. Мозъкът превръща тези светлинни образи от материална енергия в материя и това, което умът създава, ние възприемаме като реалност. Тази реалност всъщност е сън. Ние сънуваме по двайсет и четири часа на ден независимо дали мозъкът спи, или е буден.Мозъкът може да променя енергията и в двете посоки. Той има способността да трансформира материалната енергия в ефирна. Ние създаваме идеи, а идеите са безплътна енергия. Когато мозъкът превърне безплътната енергия в думи, изречени или написани, ние проявяваме във физическия свят онова, което сънуваме в ума си. Умът създава въображение, а въображението сънува. Старите начини на сънуване на реалността ни носят страдание и емоционална болка. Това важи за всички ни. Ние страдаме, когато се боим, че ще изгубим това, което сме и което имаме.

 

Промяната може да започне дори в един единствен ум.

 

В толтекската традиция ние се стремим да издигнем личната си осъзнатост, като заменим стария сън на планетата, подтикван от страха, с нов сън за рай на Земята. Старият сън обаче е на хиляди години и е дълбоко вкоренен в умовете на всички хора. Сънят е живо същество. Той е архангел, дошъл от Слънцето. Старият сън възприема себе си като истински и се страхува да умре. Той се опитва да защити своето съществуване, като създава страх в човешкия ум.

 

Духът ни подтиква да променим съня. Когато навлязохме в Шестото Слънце, получихме възможността да извършим тази промяна на съня. Това бе повече от възможност - беше повеля от Слънцето да пристъпим към промяна.

 

СЪНУВАЩИЯТ ум

 

Функцията на нашия ум е да сънува по двайсет и четири часа на ден. Будни или заспали, ние сънуваме с ума, а не с мозъка си. И все пак мозъкът знае, че умът сънува.

 

Сънят наяве има материална структура. Насън сънят също изглежда, сякаш има структура. Докато сме будни, умът е под въздействието на енергийни цикли, редуващи се с промяната на светлината през деня. Този ритъм дава на ума представата за време и пространство. Когато спим, не възприемаме енергията извън себе си, но умът сънува образи, включително образ на собственото ни тяло. Насън говорим, виждаме и дори можем далетим. Когато сънуваме, не забелязваме, че спим.

 

Има нещо, което осъществява връзката между вътрешния и външния сън. Това нещо е разсъдъкът. Разсъдъкът е онази част от ума, която се опитва да окачествява и да разбере всичко. Разсъдъкът иска да каже: Това е истинско, а онова не е. Разсъдъкът ни дава илюзията, че сънят е истински, поне докато сънят има физическата рамка, която възприемаме като реалност. Ние не забелязваме, че интерпретираме реалността според съня, в който се намираме в момента.

 

Всички хора заедно формират един земен орган, който обаче съществува в измерение, различно от това на телата ни. Нашите тела са част от физическото измерение, което можем да докоснем. Умовете ни съществуват в ефирното измерение на мислите и чувствата. Както мислите и чувствата създават индивидуалния ум, така всички умове заедно създават ума на планетата Земя - и този ум също сънува. 

 

Сън

 

Този колективен сън включва в себе си сънищата на семейството, сънищата на общността, на града, на щата, на държавата, на континента и накрая съня на цялата планета.

 

На всяко ниво на сънуване съществуват ясно изразени разлики в съня. Например ако отидем в чужда страна, ще открием, че нейният сън е различен от този на родната ни страна и е жив. Сънят на Китай е различен от този на Иран. Но в сънищата ни има нещо общо. Хората страдат навсякъде. Хората водят борба. В своите взаимодействия хората пръскат отрова. Това е ефирна отрова, не физическа, но тя все пак засяга физическото тяло. Отровите, които наричаме гняв, омраза, тъга, ревност, плахост, идват от една и съща ефирна енергия, която контролира съня на планетата - и това е страхът.

 

Страхът е големият демон, великият дявол в съня на планетата. Нашите взаимодействия с другите имат за основа страха - на човека от човека, на едно общество от друго, на един народ от друг. Сънувайки страха, ние се саморазрушаваме. Разрушаваме себе си като индивиди и като общество.

 

Където и да отидем, ще открием, че хората имат в ума си съдник и жертва. Всички хора откриват вина в себе си и в другите. Когато се чувстваме виновни, изпитваме нужда да бъдем наказани. Когато другите са виновни, изпитваме нужда да накажем тях. Това е функция на страха.

 

ПЪРВО ПРОРОЧЕСТВО

 

Раждане на Шестото Слънце

 

Раждането на Шестото Слънце предизвика еволюция на човечеството. Нашият ум се променя. Осъзнаваме, че сънуваме и че ние определяме своя сън. Инстинктивно отхвърляме едно качество на светлината и приемаме друго. Правейки това, ние променяме връзката си със Слънцето. Няма нужда да полагаме усилия, за да се случи - то вече се случва. Всички изменения водят началото си от Слънцето, защото то притежава върховен разум. Това е признато от хората по целия свят. Древните египтяни са боготворели Ра, бога на Слънцето. В Теотихуакан също са знаели, че Слънцето управлява Земята. Съзнавали са, че на определени интервали животът на тази планета се променя, когато Слънцето се променя.

 

Шестото Слънце има различно качество на светлината и трансформира съня на планетата. То ще промени и човешкия ум, като го накара да осъзнае себе си като светлина, свързана със Слънцето. Като индивиди ще ускорим собствената си еволюция, ако просто се отворим за новата светлина, позволим на светлината да потече свободно в нас и станем тези, които наистина сме.

 

Всички учители на Земята се опитват да ни кажат едно и също - в нас има нещо удивително и ние можем да се свържем с него. Умът е живо същество. Умът приема и асимилира емоциите, които идват с идеите. Колкото повече учители говорят за безмълвното познание, толкова повече хора ще възприемат тези представи.

 

Из "Пророчествата на толтеките", Дон Мигел Руис


Добре дошли в I am House - мястото на холистичните идеи!


Techniques for a successful day

Enter your email address:

Guide for meditation

Enter your email address:

Последвай I am House във Facebook