Намерете ни:

Холистична Библиотека

Науката да бъдеш велик

May, 13, 2018 86,

Науката да бъдеш велик

ИЗТОЧНИКЪТ НА СИЛАТА

МОЗЪКЪТ, тялото, умът, способностите и талантите са само инструментите, чрез които човек проявява величието си. Сами по себе си те не го правят велик. Човек може да има голям мозък и силен интелект, развити способности и ярки таланти и въпреки това да не е велик, ако не използва тези дадености по подобаващия велик начин.

Качеството, което ни позволява да използваме способностите си по велик начин и ни прави велики, наричаме мъдрост.

 

Мъдростта е алфата и омегата на величието. Тя е силата да насочваме усилията си към най- добрите възможни цели и да използваме най- добрите възможни средства за достигането им. Това е силата да се вижда необходимото действие. Човек, който е достатъчно мъдър, за да знае кое е необходимото действие, и който е достатъчно добър, за да желае да го извърши и има силата да го извърши, е наистина велик човек. Всички в общността веднага ще го забележат като силна личност и с радост ще му отдават почит.

 

Мъдростта зависи от знанието. Където цари невежество, там е невъзможно да има мъдрост и знание за необходимото действие. Човешкото знание е относително ограничено, а човешката мъдрост по необходимост е малка. Но човек може да се свърже със знание по-голямо от неговото и със силата на вдъхновението да черпи от него мъдростта, която ограниченията на природата му отказват. Всеки може да направи това. Именно това са правили истински великите мъже и жени в историята. Човешкото знание е ограничено и несигурно и това е причината, поради която човек не може да намери мъдростта в себе си.

 

Само Бог знае всички истини. Следователно само Бог може да има истинска мъдрост и да знае винаги и по всяко време кое е необходимото действие. Но човек може да получи мъдрост от Бог. Отново ще дам за пример Абрахам Линкълн, който не е бил много образован, но е имал силата да прозре истината. В Линкълн виждаме по очевиден начин, че истинската мъдрост се състои в това, да знаеш винаги и при всякакви обстоятелства какво трябва да се направи и да имаш волята, таланта и способността да го направиш компетентно. По време на споровете за отмяна на робството и в периода на примирието, когато всички били повече или по-малко объркани относно това, кое е необходимото действие, Линкълн нито за миг не се поколебал и не загубил увереността си. Той виждал отвъд повърхностните аргументи на защитниците на робството. Но виждал и непрактичността и фанатизма на аболиционистите7. С други думи, той имал поглед за правилните цели, към които трябвало да се насочат усилията, и за най-добрите средства, с които можело да бъдат постигнати тези цели. Хората го направили президент, защото разбрали, че той виждал истината и знаел какво трябва да се прави. Всеки, който развие в себе си силата да вижда истината и който докаже, че във всеки момент знае кое е правилно и го върши на дело, ще бъде почитан и ще излезе напред. Светът жадно търси такива хора.

 

Когато Линкълн станал президент, той бил заобиколен от тълпи от съветници. Между тях нямало и двама души, които да били съгласни помежду си по някакъв въпрос. Имало моменти, когато всички били против неговата политика. Имало и моменти, когато целият Север бойкотирал предложенията му. Но той виждал истината, докато другите се лутали в привидности.

Линкълн рядко, да не кажем никога, бъркал в преценките си. Той бил едновременно най-способ- ният държавник и най-добрият войник на своето време. Откъде този сравнително неук човек разпо- лагал с такава мъдрост? Тя не се дължала на някаква особена форма на черепа му или на префиненост на нервната тъкан на мозъка му. Не се дължала и на физическите му характеристики. Тя дори не била качество на ума в резултат на по- голяма сила на интелекта. До истината рядко се стига чрез рационални калкулации. Тази мъдрост била резултат от духовно озарение. Той възприемал истината. Но какво било това възприятие и откъде идвало то? Виждаме нещо подобно и при Вашингтон8, чиято вяра и смелост, благодарение на интуитивното познаване на истината, поддържали духа и сплотеността на колонистите в дългата и често безнадеждна борба по време на войната. Виждаме нещо подобно и в гения на Наполеон9, който винаги знаел кое средство е най-подходящо от военностратегическа гледна точка. Но величието на Наполеон се дължи повече на природата, отколкото на самия него, и обръщайки поглед назад към Вашингтон и Линкълн откриваме и при тях нещо по-голямо и велико от личностите на Вашингтон и Линкълн. Така е и при всички велики мъже и жени от човешката история. Те са озарени от възприятието на истината. Но нима някой би могъл да възприеме истината, ако тя не съществуваше? И обратно, нима би имало някаква истина, ако нямаше разум, който да я възприеме? Истината не съществува отделно от разума. Вашингтон и Линкълн са били в досег и живо общуване с ума, който притежава цялото знание и съдържа цялата истина. И така е с всеки, който проявява мъдрост. Мъдростта се получава като се чете в ума на Бога. 

 

БОЖИЯТ УМ

 

ИМА космически разум, който изпълва и минава през всички неща. Това е единната истинна субстанция. От нея произлизат всички неща. Тази субстанция с мислеща субстанция или умно вещество. Това е Бог. Там, където няма субстанция, няма разум, тъй като където няма субстанция, няма нищо. Наличието на мисъл изисква съществуването на мислеща субстанция. Мисълта не може да бъде функция, тъй като функцията е движение и е неприемливо простото движение да мисли.

 

Мисълта не може да бъде трептене, понеже трептенето е движение, и както казах, възможността движението да има разум е немислима. Движението не е нищо друго, освен раздвижването на субстанцията. Ако има проява на разум, той трябва да е в субстанцията, а не в движението. Мисълта не може да бъде резултат от движения в мозъка. Ако мисълта е в мозъка, тя трябва да е в мозъчната субстанция, а не в движенията, които мозъчната субстанция прави.

Но мисълта не е в мозъчната субстанция, тъй като мозъчната субстанция без живот е напълно неразумна и мъртва. Мисълта е в жизнения принцип, който вдъхва живот на мозъка, в духовната субстанция, която е истинският човек. Мозъкът не мисли – човекът е този, който мисли и изразява своите мисли посредством мозъка.

 

Има духовна субстанция, която мисли. Точно както духовната субстанция на човека изпълва всички кътчета на тялото, мисли в него и знае, така и първичната духовна субстанция, Бог, изпълва цялата природа, мисли в нея и знае. Природата има разум и знае повече от човека. Тя знае всичко. От самото начало върховният разум се намира в тясно съприкосновение с всички неща и съдържа в себе си цялото знание. Опитът на човека покрива малка част от съществуването и това са нещата, които човекът знае. Опитът на Бог покрива всичко, което се е случило след сътворението – от гибелта на някоя планета и преминаването на комета до смъртта на врабче. Всичко, което сега е, и всичко, което някога е било, съществува като настояще в разума, който ни прегръща, обгръща и упражнява върху нас натиск от всички страни.

Всички написани от човека енциклопедии са жалки късчета познание в сравнение с неизмеримото знание, което притежава умът, в който човечеството живее, движи се и съществува.

 

Истините, приемани от човек по пътя на вдъхновението, са мислите, които Божественият разум мисли. Ако те не бяха мисли, човек не би могъл да ги възприема, тъй като тогава те не биха съществували. От друга страна, те не биха съществували като мисли, ако нямаше разум, чийто мисли да бъдат. А разумът не може да бъде нищо друго, освен субстанция, която мисли.

 

Човекът е мислеща субстанция, частица от космическата субстанция. Но докато човешкият интелект е – ограничен, за космическия разум, който го поражда, разумът, който Исус наричал Отец, няма граници. Целият разум, сила и мощ идват от Отца. Исус е разбрал това и го е заявил съвсем ясно. Винаги, когато говорел по този въпрос, той прехвърлял цялата си мъдрост и сила на съюза си с Отца и обяснявал, че приема мислите на Бог: „Отца Ми и Аз сме едно.” Това единство е било основата на неговото знание и сила. Той показал на хората, че е нужно да събудят духа си, да чуят гласа му и да станат като него. Исус сравнявал немислещия човек, който е плячка на обстоятелствата, с мъртвия в гроба и го заклевал да чуе зова и да стане. „Бог е дух”, казвал той, „роди се отново, събуди духа си и ще видиш царството Му. Чуй гласа Ми, виж Ме кой съм и какво правя и излез да живееш. Думите, които говоря, са живот и дух: приеми ги и в теб ще бликне извор чиста вода. Тогава ще имаш любовта в себе си.”

 

„Правя, което Отца ми прави”, казва той, имайки предвид, че чете мислите на Бог. „Отца изяви всичко скрито на сина.” „Този, който има волята да върши волята Господня, той ще познае истината.” „Моето учение не е мое, но на Оногова, който ме изпрати.” „Ще познаеш истината и тя ще те направи свободен.” „Духът ще те води в истината.”

 

Ние сме потопени в разум и този разум съдържа цялото познание и цялата истина. Той се стреми да ни даде това знание, защото Бащата се радва да дава чудесни дарове на децата си. Пророците и ясновидците, великите мъже и жени от миналото и настоящето са били велики, благодарение на полученото от Бог, а не благодарение на наученото от хората. Това безгранично вместилище на мъдрост и сила е отворено за вас. Вие можете да черпите от него според нуждите си винаги, когато поискате. Да станете това, което искате да бъдете, да правите това, което искате да правите и да имате това, което искате да имате – за да постигнете тези неща, трябва да се научите да бъдете едно с Отца, да вниквате в истината, да виждате с мъдрост правилните цели и да използвате правилните сред- ства, след като получите силата и способностите за тяхното използване. В края на тази глава вземете твърдото решение да оставите всичко друго настрана и се съсредоточете върху намерението да постигнете осъзнато единство с Бога.

 

Принцип на силата е самият Бог. Трябва съзнателно да се идентифицирате с най-висшето. Това не е някаква измамна и невярна позиция, а факт, който трябва да проумеете. Макар и да не знаете това, вие вече сте едно с Бог. Сега съзнанието ви трябва да разбере това.

Има една субстанция, която е източникът на всички неща и тази субстанция е силата, която създава нещата. Цялата творческа сила й принадлежи. Тази субстанция мисли, съзнава и действа със съвършено разбиране и разум. Това е така, защото е известно, че съществуват субстанция и съзнание и следователно трябва да съществува и съзнаваща субстанция.

 

Човекът има съзнание и мисли. Той е субстанция и трябва да бъде субстанция, или иначе би бил нищо и не би съществувал изобщо. Но ако човек е субстанция, мисли и има съзнание, в такъв случай той е съзнаваща субстанция. Няма основания да смятаме, че трябва да има повече от една съзнаваща субстанция. Ето защо човекът е първоначалната субстанция, източникът на живота и силата, въплътен във физическа форма. Човекът не може да е нещо различно от Бог. Разумът е един и същ навсякъде и навсякъде трябва да е атрибут на една и съща субстанция. Не може да съществува един вид разум в Бог и друг вид разум в човека. Разумът може да е налице само в разумна субстанция, а разумната субстанция е Бог. Човекът е направен от един материал с Бог и същото се отнася за дарбите, силите и възможностите му. Каквото е в Бог, това е и в човека. И това е вярно не само за шепа избраници, а за всички хора.

 

„Цялата сила в небесата и на земята е дадена на човека.” И „Не е ли писано за вас, че сте богове?” Принципът на силата в човека е човекът като такъв, а човекът като такъв е Бог.

 

Но макар човекът да е първичната субстанция и да притежава в себе си цялата сила и възмож- ности, неговото съзнание е ограничено. Той не познава целостта на познаваемото и поради тази причина е склонен към грешки и пагубни преценки. За да се предпази от тях, той трябва да свърже духа си с Онова отвъд него, което знае всичко. Човек трябва съзнателно да се слее с Бог. От всички страни той е заобиколен с разум, разум по-съкровен от диханието и по-близък от собственото тяло. В този разум е паметта за всичко случило се от големите сътресения на природата в праистори- ческите времена до смъртта на врабчето днес. Затова всичко, съществуващо днес, е добро. В този разум се таи великата цел, която стои зад цялата природа. Той знае предназначението. За него е открито цялото знание за миналото, настоящето и бъдещето. Всичко, което човек е казал, направил или написал, съществува в него. Човекът е замесен с неговото тесто, произлиза от него, може да се слее с него и да знае онова, което той знае. „Отца ми е по-голям от мен”, казва Исус, „Аз идвам от него.” „Отца ми и аз сме едно.” „Отца изяви всичко скрито на сина.” „Духът ще те води в истината.”

 

Идентификацията ви с безкрайното трябва да се извърши чрез съзнателен акт. Когато за вас стане очевидно, че целият разум е една-единствена божествена субстанция, затвърдете в ума си следната мъдрост: „Има само едно и едното е навсякъде. Съзнателно се сливам с най-висшето. Не моята, но волята на Отца ми да бъде. Желая да бъда едно с Върховното и да водя божествен живот. Аз се сливам с безкрайното съзнание. Има само един разум и този разум съм аз. Този, който говори в мен, е Той.”

 

Из "Науката да бъдеш велик", Уолъс Д. Уотлъс


Добре дошли в I am House - мястото на холистичните идеи!


Techniques for a successful day

Enter your email address:

Guide for meditation

Enter your email address:

Последвай I am House във Facebook