Намерете ни:

Холистична Библиотека

Как да се науча да слушам вътрешния си глас

April, 27, 2016 1635,

Как да се науча да слушам вътрешния си глас

 

 

И така, стигаме до най-трудната глава?... Не, не е вярно. Преметнах ви! Това е най-лесната глава.

 

Техниката е изключително проста, но трябва да започна малко по-отдалеч, за да изясня защо тя работи толкова добре и защо точно тази точка е толкова важна.

 

Става дума за това, ДА ПОЕМЕШ ПО-ГОЛЯМ АНГАЖИМЕНТ КЪМ САМИЯ СЕБЕ СИ.

 

Какво би трябвало да означава това? Много е просто: Като поемаш по-голям ангажимент към самия себе си, ти обясняваш на себе си и на подсъзнанието си намерението да живееш своята истина. Да си припомним: Природата има интерес хората да са щастливи, тъй като щастливите хора се отнасят и към нея добронамерено. Никое бебе не се ражда в лошо настроение. 

 

Учените са установили, че повърхностното напрежение на кожата се променя при автогенен тренинг и дълбоко отпускане, и че е невъзможно да мислиш отрицателно, когато си напълно отпуснат.

 

НЕВЪЗМОЖНО Е ДА МИСЛИШ ОТРИЦАТЕЛНО, КОГАТО СИ ОТПУСНАТ.

Това означава, че истинската ти природа е да бъдеш щастлив. Трябва да се свиеш и напрегнеш, за да бъдеш нещастен.

 

Ако поемеш по-голям ангажимент към самия себе си, по този начин ти обявяваш и намерението си да претендираш за силата, необходима, за да живееш своята истина. Обявяваш, че искаш да живееш в хармония, в любов и в радостта, която напълно естествено следва всички тези неща. 

 

На следващите страници има текст за медитация, проведена с ръководител (в САЩ). Той е предоставен с любезното разрешение на автора му.

 

Участниците лежат удобно на своите постелки, слушат хубава, отпускаща музика за медитация и следния текст. Текстът е не по-малко подходящ и само за четене, което не пречи да направиш любимия си чай и да си пуснеш хубава музика, докато четеш.

 

Постави себе си на първо място

 

Искаш ли да се развиваш възможно най-бързо и ефективно, без терапии, семинари и сеанси? Да се освободиш от всички стари модели? Искаш ли да загърбиш старите навици и поведенчески автоматизми, които вече не са част от теб?

 

Повечето хора знаят доста причини за старите си модели, а и вече са се освободили от някои от тях. Възможно е обаче, в подсъзнанието все още да дремят някои навици, които ти пречат да бъдеш самия себе си.

 

Те все още ти въздействат, тъй като са навлезли в подсъзнанието, а ти, поради природата на подсъзнателното, не си ги осъзнал. Те обаче пречат на твоята самоизява и я спират, тъй като ти задават форми на мислене и модели на поведение, които не би желал, ако можеше, да ги осъзнаеш. 

 

За някои от тях ти дори осъзнаваш, че предпочиташ да ги нямаш; въпреки това обаче някак ги запазваш, без сам да можеш да обясниш това. Време е да се отървеш от всички тези неща! Те ти пречат. Всичко, което е автоматично, представлява препятствие за теб. Животът трябва да се превърне в път на израстване на съзнанието. И затова ти предлагаме да започнеш да поемаш по-голям ангажимент към самия себе си. Много е просто.

 

Всичко, от което се нуждаеш, е ясното намерение да се освободиш. И с това си намерение помоли своето АЗ да поеме по-голям ангажимент към себе си.

 

Какво се има предвид с този по-голям ангажимент към себе си? Как може да ти повлияе това? За какво може да ти послужи?

 

Поемайки по-голям ангажимент към самия себе си, ти обявяваш намерението да живееш в своята истина. Обявяваш намерението си да претендираш за силата, необходима, за да живееш своята истина. Обявяваш, че искаш да живееш в хармония, в любов и в радостта, която напълно естествено следва всички тези неща. Всеки път, когато решаваш да поемеш по-голям ангажимент към самия себе си, тези неща автоматично се фокусират.

 

Досега са те учили на нещо друго, а именно, първо да се грижиш за другите. Научил си се, че първо трябва да се погрижиш за съпругата, или съпруга, или за децата, за роднини, родители, баби и дядовци. Трябва да се грижиш за твоите приятели и съседи и трябва да свършиш всичко това, преди да се погрижиш за самия себе си.

 

Обществото те учи да се жертваш и да поставяш другите на първо място. Мили читателю, това е начин да загубиш твоя собствен извор. Поеми по-голям ангажимент към самия себе си! Постави себе си на първо място. Преди всички други. Грижи се за себе си, преди да се погрижиш за съпруга, чудесните деца, родителите. Постави себе си на първо място и се погрижи за самия себе си! Живей твоята собствена истина. И нещата в живота ти ще започнат да се променят.

 

Ако поставиш другите на първо място, ако се стараеш първо да се погрижиш за другите, преди да си се погрижил за себе си, тогава ще се измориш. Ще бъдеш изтощен и няма да ти се прави нищо. И когато почувстваш тази умора, това изтощение и въпреки всичко трябва да продължаваш да правиш още и още, тогава ще се разстройваш все повече и вътре в теб ще започне да расте ненавист. Все повече се разстройваш, но въпреки това трябва да се грижиш за другите, въпреки че си толкова изморен. Разстроен си и нямаш време за себе си. Обаче предварително си програмиран, че трябва да правиш именно това. Затова, разбира се, не показваш раздразнителността си. И си я таиш вътре в теб. И раздразнителността прераства в гняв и неудовлетвореност. Чувстваш се ядосан и неудовлетворен. Имаш чувството, че трябва да помагаш на другите, без да се дразниш – и така започваш да се обвиняваш. 

 

“Не съм достатъчно добър”, “Не мога да се грижа за всички останали, за които би трябвало да се грижа, преди да се погрижа за себе си.” “Не съм достатъчно добър. Не съм достатъчно силен. Трябва да обичам всички тези хора, не да ги мразя. “ Самообвиненията нарастват.

 

Растат и гневът и разочарованието спрямо другите. Обаче ти, естествено, си мълчиш и криеш всичко това в себе си. И радостта от това, да помагаш на другите, изчезва. Потъваш в този гняв и тази неудовлетвореност и тези угризения. Решението е много просто: Поеми по-голям ангажимент към самия себе си! Постави себе си на първо място. Погрижи се за самия себе си. Когато обичаш себе си, тогава изпитваш голяма радост. Когато се обичаш, когато се чувстваш щастлив, тогава се оглеждаш наоколо: “Как да споделя радостта си? Как да споделя тази любов? Тази любов е толкова силна, на кого да я дам? Вътре в мен има още толкова много, което иска да се излее.” И тогава започваш да помагаш на другите. Но го правиш с радост и високо оценяваш това, че те ти позволяват да споделиш с тях част от своята любов и радост! Благодарен си за възможността да даваш от това изобилие! Затова винаги поставяй Себе си на първо място! Поеми по-голям ангажимент към самия себе си!

 

Един мъж или съпруг всеки ден трябва да ходи на работа, за да се грижи за семейството. Той ги обича, иска да се грижи за тях, но неговото раздразнение пълзи навътре, тъй като той не си позволява да се погрижи първо за самия себе си. Той трябва да ходи на работа, защото има нужда от тези пари, за да плаща сметките. И тъй като трябва да ходи на работа, трябва и да прави това, което казва шефът му. Дори и ако това не е неговата лична истина. Когато шефът казва: “Направи го!”, той трябва да го направи. Защото ако каже истината, може да загуби работата си. И вместо да живее своята истина, той казва: “Да, шефе. Разбира се, шефе.” Той отдава своята сила другиму. Не живее своята истина от страх да не загуби работата си и че няма да е в състояние да се грижи за семейството. И ходи на работа, която не му доставя радостта, която би чувствал, ако живееше своята истина. Чувства се разстроен и е ядосан на шефа, защото го кара да прави неща, които не иска. Или не му харесва как шефът се отнася с него. Обаче трябва да изхранва семейството си и затова трябва да страда. Няма нито енергия, нито радост. Той не живее своята истина. Прибира се вкъщи уморен, потиснат и смазан. Тъй като ден след ден трябва да крие чувствата си в работата, става му навик да не изразява чувствата си. Когато се прибере вкъщи, остава затворен в себе си. Семейството му иска да сподели радостта си с него, но всичко, на което той е способен, е да седне във фотьойла и да гледа телевизия или да чете вестник. Почти няма какво да каже и е изолиран от чувствата си. И раздразнителността му расте. Раздразнен е срещу семейството си, тъй като семейството го държи на тази работа. Трябва да я върши заради тях. Любовта към жена му и децата все повече се задушава в раздразнителност, гняв и неудовлетвореност. 

 

Такъв е нашият свят. В различните случаи историите може да се отличават малко една от друга, но такъв е нашият свят. И затова: Поеми по-голям ангажимент към самия себе си! Когато поемеш по-голям ангажимент към самия себе си, тогава се вижда радостта. Чувстваш се свързан със себе си, свързан с Вселената. Ако в работата ти шефът е непоносим и отказва да дискутира с теб, ти не искаш да останеш там. Просто ще си тръгнеш. Няма да продължиш да вършиш работата само за пари. И няма да се страхуваш, защото чувстваш връзката си със самия Себе си. Усещаш връзката си с цялата Вселена. Ако живееш своята истина, ще получиш подкрепа. Чувстваш го! Знаеш го! Така че просто ще си тръгнеш и ще си потърсиш друга работа, където те уважават и можеш да работиш творчески. Работа, от която ще се връщаш вкъщи, изпълнен с радост от творческия процес и от споделеното с приятели. Ще донесеш тази радост вкъщи на семейството си и ще изпитваш голямо уважение и голяма любов към тях. И любовта, която е събрала мъжа и жената, любовта, довела децата в семейството, расте, става по-дълбока и докосва много хора. Мили мои, време е! Време е за промяна. Време е да поемете по-голям ангажимент към самите себе си. 

 

Ти съзнаваш, че имаш много навици, много неосъзнати мисловни модели, които въобще не желаеш да имаш, но ги имаш. В миналото може би си се опитвал да ги разбереш, опитвал си се да ги анализираш: Защо съм такъв? Какво сбърках? Как да се променя? При какъв терапевт да отида? В колко групи мога да се включа през тази година?

 

Може би си се позамислил и си разбрал откъде идват тези навици и мисловни модели. Сега ти казваме: Вече няма време за повече анализи и преценки. Време е просто да се разделиш с тези мисловни модели, с тези навици, които вече не ти служат. Всичко, от което се нуждаеш, е този прост метод: Поеми по-голям ангажимент към самия себе си! Ако поемеш по-голям ангажимент към самия себе си, ще отстраниш тези мисловни модели. Тези мисловни модели са само енергия. Те се задържат в твоето енергийно тяло, защото ти продължаваш да изпращаш енергия към тях. Всеки път, когато размишляваш за своите трудности и автоматизми, ти ги подхранваш. Защото насочваш силата на мислите си точно към тях. Всеки път, когато се опитваш да ги анализираш, ти ги подхранваш! И затова: От този момент, в който четеш тези редове, винаги, когато забележиш в себе си нещо, което не ти харесва, точно в този момент на осъзнаване поеми по-голям ангажимент към самия себе си!!!

 

Тези прости думи: “Аз поемам по-голям ангажимент към самия себе си!” излъчват енергия, която започва да “разтваря” старите мисловни модели. Продължаваш да правиш това. Всеки път, когато се сблъскаш с нещо, което искаш да премахнеш от енергийното си тяло, помисли следното: “Аз поемам по-голям ангажимент към самия себе си!” И ще се случат чудеса! Бъди готов за чудесата! Недей да анализираш, а вместо това поеми по-голям ангажимент към самия себе си!

 

Ще ти трябват няколко дни, за да започнеш интензивно да прилагаш тази техника, но след това ще започнеш да долавяш някои малки промени. Разпознай промените. Важно е да разпознаеш промените. Ще забележиш, че все по-често осъзнаваш неща, от които искаш да се освободиш. Разпознай тази повишена възприемчивост и поеми по-голям ангажимент към самия себе си. Мисловните модели и навиците ще започнат да изчезват. Всеки път, когато нещо в теб, от което искаш да се освободиш, привлече вниманието ти, не го анализирай и не се опитвай да го променяш. Просто поеми по-голям ангажимент към самия себе си! Това означава да откриеш всичко отново: твоята радост, твоята любов, твоята истина и смелостта да я живееш, да живееш самия себе си и да получиш подкрепа от целостта на съществуването.

 

Почувствай енергиите на цялата Вселена около себе си. Покани ги в тялото си. Кажи, че си готов да получиш подкрепа. Готов си да живееш твоята истина. Готов си да живееш това, което си. Готов си да поемеш по-голям ангажимент към самия си. Защото знаеш, че когато си изпълнен с радост, тя ще прелее и ще бъде споделена. Животът е пълнота, изобилие. Живей своята пълнота!

 

 

НОРМАЛНОТО ТИ СЪСТОЯНИЕ Е ДА БЪДЕШ ОТПУСНАТ

 

Представи си, че хващаш една част от пуловера или ризата, с които си в момента, и ги извиваш така, сякаш ги изцеждаш. Необходимо е да изразходваш енергия, за да задържиш пуловера в това (напрегнато, стресирано) състояние. В момента, в който се отпуснеш и вече не влагаш енергия, тъканта от само себе си се отпуска и се връща в естественото си състояние. 

 

В естественото си състояние на отпуснатост ти изобщо не можеш да мислиш негативно (както е описано в началото на глава 6) . Трябва да вложиш енергия, за да се чувстваш зле.

 

Аха. Забелязваш ли? Ти просто не трябва да правиш НИЩО и всичко се нарежда само. Това е почти вярно. Ние всички доста сме свикнали да бъдем напрегнати. Всичко, което ти помага да се отпуснеш, те доближава до естественото ти състояние на щастие и на “Дойдох, поръчах (пожелах си) и получих”. В съответствие с “по-големия ангажимент към самия теб” ти най-добре можеш да установиш какво ти помага най-добре.

 

Следва един съвсем не задължителен списък с възможности за отпускане. Можеш да направиш своя избор от тях или пък сам да измислиш нещо!

 

Иди да поспортуваш – плувай, карай колело, танцувай, иди на екскурзия и т.н.

Включи се в часове по йога (почти навсякъде се предлагат подобни часове).

Тай-чи хармонизира духа, тялото и душата и значително повишава възприемчивостта.

Някакъв вид медитация, която ти импонира.

Намери литература за природосъобразни процедури и прочети нещо, което е особено интересно за теб – за лечение шиацу с вода или пък за специален вид масаж.

 

Може би най-добре ще се отпуснеш, ако изключиш телефона, ако сготвиш любимото си ястие и след това слушаш любимата си музика със затворени очи.

 

Вероятно би трябвало да прекараш един уикенд без партньора си и да отидеш на екскурзия със стар приятел от младежките години. Това не е насочено против партньора ти, а е нещо за теб самия. 

 

Особено ефективно е да вършиш понякога нещо “съвсем различно”. Винаги, когато човек върши нещо непривично, той силно се съсредоточава върху него и напълно се откъсва от ежедневието. Избери си нещо, което никога досега не си правил. Направи го точно заради това и съзнателно се наслади на особеното преживяване. 

 

След това почувствай как ти е подействало. Отпуснат ли беше, забавлява ли се или беше още по-стресиран от обикновено? Избери някое специално преживяване, което може би допада на детското ти желание за игра или на “желанието ти да правиш бели” (естествено, става дума само за безобидни бели).

 

Например: Ако никога не си ходил…

…на фитнес? Иди някой път. Метни се на най-щурите уреди!

….на римска парна баня, или може би в 6 ч. сутринта в гората или на пазара,

…в 4 ч. сутринта в кръчма, където се допиват последните питиета. Ако не ти се стои толкова дълго, можеш да станеш чак в 3.30 ч. 

…. И т.н и т.н.

 

Уговори си среща със себе си. (И да знаеш, че “Е, все някога” не се приема). Поеми по-голям ангажимент към самия себе си, уговори си среща със себе си, но трябва да я спазиш.

 

Да се отпуснеш е подарък на детето в нас. Човек изобщо не може да порасне дотолкова, че да не му се играе. Отиди някой път в някой много голям магазин за детски играчки и си купи нещо (не е необходимо да казваш на продавача, че е за теб). Докато си играе по детски, човек в повечето случаи съвсем “се отнася” и забравя всякакво напрежение.

 

Може и да ти се чете приказка, която особено добре да те отпусне. Или пък любимата ти книжка от детството.

 

А може и понякога да ти се иска да изглеждаш съвсем различно. Как ще реагират хората, ако се появиш като пънк? Ако живееш в Бавария, може да заминеш за един уикенд за Травемюнде и там да влезеш в казиното, изглеждайки по начин, по който иначе никога не би се осмелил да се появиш сред хора. Много деца обичат да се маскират. Може и на теб да ти достави удоволствие и след 20 години да разправиш за това на внуците и приятелите си. Може някой път да се облечеш като работник и да поседнеш в някоя долнопробна кръчма или вертеп.

 

И така до безкрай. Каквото ти хрумне. Отдели си време и се вслушай в себе си, почувствай какво би могло да те отпусне. Може всяка седмица да е нещо различно. Не е необходимо винаги да се отпускаш по един и същи начин. Почувствай какво искаш сега, тук и днес.

 

Колкото повече и по-често се отпускаш, толкова повече се връщаш към естественото си състояние, в което изобщо не можеш да мислиш негативно, и всичко, което наистина желаеш и можеш да поръчаш, както си отпуснат и изпълнен с доверие, идва при теб. 

 

Из "Поръчки до Вселената", Бербел Мор

 


Добре дошли в I am House - мястото на холистичните идеи!


Techniques for a successful day

Enter your email address:

Guide for meditation

Enter your email address:

Последвай I am House във Facebook