Намерете ни:

Холистична Библиотека

Какво е желанието за съвършенство?

June, 04, 2016 1690,

Какво е желанието за съвършенство?

Въпрос:
КАКВО Е ЖЕЛАНИЕТО ЗА СЪВЪРШЕНСТВО? 

 

АДХИРА, ЖЕЛАНИЕТО ЗА СЪВЪРШЕНСТВО е търсенето на изгубената утроба. Изгубеният рай. Детето е съвършено щастливо в утробата на майката; този спомен остава. Това не е просто памет в мозъка, то е във всяка клетка на тялото, във всяка фибра на тялото. То е навсякъде в теб. 

 

Тази памет присъства. Онези девет месеца са били месеци на такава вечна радост, на такава релаксация и отпуснатост, това не е лесно да се забрави. Въпреки това съзнателно ти си забравил за това - поради травмата на раждането ти ставаш съзнателно отдалечен от него – и все пак безсъзнанието все още жадува за това. То се опитва по всеки начин да достигне този изгубен рай отново. 

 

Цялата религия се състои от това търсене, и цялата наука също, се състои от това търсене. Научният стремеж е да създаде тази утроба навън - с централно отопление, с централен климатик, с по- добри дрехи, с по-добра технология - цялото усилие е да се създаде утроба навън. 

 

А религията се опитва да създаде утроба вътре - с молитва, с техники на медитация, с любов, с Бог. Но усилието е едно: как да се върнем отново в онези прекрасни дни. Тази изгубена утроба е източник на притчата за Адам, Ева и Райската Градина. 

 

Ти питаш: КАКВО Е ЖЕЛАНИЕТО ЗА СЪВЪРШЕНСТВО? 

 

Желанието за съвършенство е и случая с теб, то никога не е удовлетворено. Нещата никога не са както трябва да бъдат, има пропаст. Ти все още можеш да си представиш нещата по-добри; все още можеш да си представиш по-добри дни, по-добри възможности. Човек продължава да жадува за по-добри възможности. 

 

Можеш да се откажеш от това търсене на съвършенство само ако се върнеш назад през травмата на раждането отново. Ако я преживееш съзнателно и си спомниш съзнателно онези дни в утробата, незабавно желанието за съвършенство ще изчезне; то изчезва незабавно. И изчезването на това желание е голямо облекчение, тъй като само тогава човек може да започне да живее от момент в момент - как можеш да живееш с това желание за съвършенство? То е изворът на всяка невроза. 

 

Човекът, който иска да стане съвършен задължително става невротичен, тъй като той не може да бъде тук. Той е в бъдещето, което не е. Той не може да се наслади на този момент, той може само да го осъди. Той не може да обикне ТАЗИ жена, понеже има идеята за някаква съвършена жена. Той не може да обикне ТОЗИ мъж, защото този мъж не е съвършен. Той не може да се наслади на тази храна, тази закуска, тази утрин - нищо никога не го удовлетворява, и не може. Неговото очакване присъства и той непрекъснато сравнява, и непрекъснато се разочарова. 

 

Човекът, който живее в желанието за съвършенство, живее един осъден живот. И обществото също му помага. Родителите, училищата, колежите, университетите, махатмите, свещениците, политиците, те всички помагат да те направят невротичен. 

 

От самото детство, ти не си бил приет какъвто си. Било ти е казано, "Бъди ето такъв, само тогава ще си приет". Ако искаш да живееш своя живот ще бъдеш осъден от всеки, всеки ще бъде срещу теб. Твоите родители няма да могат да те търпят. Те трябва да те изваят, да те оформят, да те променят, да те манипулират - те трябва да те ПРОИЗВЕДАТ според желанието на тяхното сърце. 

 

И какъв е проблемът с тях? Те също страдат от травмата на раждането. Те са опитвали през целия си живот да станат съвършени, и са се провалили. Никой не може да успее; желанието е такова, че със сигурност ще се провали. Неуспехът е неизбежен - тъй като ти можеш да продължиш да успяваш, но с теб идеята за съвършенство започва да става все повече и повече сложна. Както успяваш, идеята започва да се отдалечава все по-напред в бъдещето. Това става все по- сложно: повече очаквания... 

 

Разстоянието между теб и идеята за съвършенство остава същото. Ако имаш десет хиляда рупии, ще се нуждаеш от сто хиляда за да бъдеш щастлив. Когато имаш сто хиляди, желанието се е преместило напред; сега това не е достатъчно. И такава е ситуацията с всичко. 

 

Моето усилие тук е да ти помогна, не да бъдеш съвършен, но да отхвърлиш цялата тази безсмислица. В отхвърлянето на това, ти ще станеш за първи път истински. 

 

Реалността никога не е съвършена, запомни. Реалността е винаги израстваща - как може да е съвършена? Веднъж щом нещо е съвършено, растежът не е възможен. Само несъвършенството може да има радостта на израстването. 

 

Искаш ли да останеш цвете, израстващо, разтварящо се? Или искаш да станеш просто един мъртъв камък - съвършен, без разтваряне, без растеж, без никаква промяна? Остани несъвършен и уважавай своите несъвършенства, и ще можеш да се насладиш, да празнуваш, и ще можеш да бъдеш здрав и цялостен. 

 

Много болести автоматично ще изчезнат от земята ако тази глупава идея да станеш съвършен изчезне. Но на това е било учено от всякъде - от църквата, от храма, от джамията, от университета. Навсякъде, всеки изглежда, че е част от конспирация. Всеки изглежда, че е дълбоко решен да направи всеки човек съвършен. А дори и едно единствено съвършено човешко същество не е съществувало - не може да съществува. Несъвършенството е във всички неща. 

 

Несъвършенството е красиво, понеже има потенциала да расте и тече. Съвършенството е само смърт и нищо друго. 

 

Животът е несъвършен. И животът се наслаждава на несъвършенството. 

 

Аз уча на цялостност, не на съвършенство. А това са две различни цели. Съвършенството е невротична цел, цялостността е нормална цел. Съвършенството е в бъдещето, цялостността е тук и сега. Ти можеш да бъдеш цялостен в ТОЗИ момент. Ти можеш да си цялостен в своя гняв, можеш да си цялостен в своя секс, можеш да си цялостен в каквото и да правиш - чистейки пода или готвейки храна или пишейки поезия. Ти можеш да си цялостен! В ТОЗИ момент! Това не се нуждае от никаква подготовка, това не се нуждае от никакво изграждане. 

 

И бидейки цялостен ти ще влезеш в Бог, в нирвана. Когато си цялостен, азът изчезва - това е красотата на цялостността. Просто се опитай да разбереш - това е фино, и от огромна важност: когато си цялостен, азът изчезва. 

 

Дали някога си имал цялостни моменти? Тогава ти знаеш, азът незабавно изчезва. Ако си напълно влюбен в жена или мъж, азът изчезва. Когато правиш любов азът изчезва, ако си цялостен в това. Ако си отишъл на сутрешна разходка и си ЦЯЛОСТЕН в това, нищо друго няма значение в тези красиви моменти - само сутринта и ти, ти и сутринта, птиците и дърветата и слънцето, и ти си напълно потопен, дълбоко потопен в момента - азът изчезва. 

 

Изчезването на аза е благословия. Ти ще знаеш какво има предвид Буда с “не-същност”. Той има предвид върховно блаженство. Той никога не използва думите “върховно блаженство”, понеже той те познава - ти можеш да направиш цел от това, ти можеш да тръгнеш да се стремиш към върховно блаженство. ТИ можеш да направиш цел на перфекциониста - можеш да кажеш, "Не мога да седя и си почивам, докато не стана съвършено блажен." Тогава си пропуснал целия смисъл. 

 

Ако си цялостен, блаженството се случва като продукт, понеже азът изчезва. Танцувайки, пеейки, слушайки музика - или просто седейки тук, с мен, понякога това се случва. Аз мога да го видя да се случва на много хора. Зная когато гледам към твоето лице дали има аз или не. Твоето лице незабавно има различно качество. Когато гледам към теб и азът не е там, ти си просто едно разтваряне, един прозорец, аз ясно мога да видя Бог в теб. В тези моменти, Бог е там, ти не си. Всички облаци са изчезнали и небето е чисто, прозрачно, и слънцето грее. 

 

Из "Слой, след слой", Ошо


Добре дошли в I am House - мястото на холистичните идеи!


Техники за успешен ден

Въведе своя имейл адрес:

Гайд за медитация

Въведе своя имейл адрес:

Последвай I am House във Facebook